Пресмятане с формули
Освен текст и числа в клетките на Excel може да се въвеждат формули и функции. Режима за набиране на формула започва със знака равенство. Щом запишем в дадена клетка знака за равенство се чува Type in Formula press enter, което означава че е включен режима за писане на формула. След това се въвеждат адресите на клетките, с които ще се извършват аритметични действия. Между тях се поставят знаците за аритметичните действия, за събиране плюс, за изваждане минус, за умножение звезда и за деление наклонена черта. Може да се пресмята, както по редове така и по колони. Като се премине в друга клетка действието се приключва и на място на формулата се появява резултата. Когато се върнете в клетката с Формулата ще чуете съобщението с резултата от пресмятането и английското Has formula. Това означава че в клетката е въведена формула. Формулата се вижда в адрес бара, а в клетката се намира само резултата. Изобщо преминавайки върху някоя клетка и чуете Has formula, значи в нея има заложена формула. Помнете винаги за адресите. На практика вършим математическите действия посредством адресът на клетките, а не с текущото число, което е записано там. Така, ако впоследствие стойностите в клетките намалят или увеличат размера си, то общата сума в клетката с формулата веднага ще се промени автоматично. Относително и абсолютно адресиране. За да разберете по-лесно процеса на пресмятане, попълнете в таблицата малко числови данни. Например,в клетките на три последователни реда, А2, B2, А3, B3 А4 и B4, запишете някакви числа. В клетката C2, въведете формула за умножение както следва: = А2* B2. Както е записана формулата, в клетката C2 ще се появи резултата от умножението на клеткаА2 и клетка Б2, които стоят на същият ред в две колони вляво. Резултата се появява след попълване на формулата и преминаване в следваща клетка. Ако напишем формулата "=А2*Б2" и я копираме в долните клетки на трети и четвърти ред, C3 и C4, то ще се повтори същото действие за съответни ред. Това означава, че в клетките от колона C се получава резултата от умножението на клетките, които се намират на същия ред в двете колони, вляво. Така, ако напишем формулата само на една клетка от първия ред(колкото и да е сложна), можем да я копираме за секунди на всичките 65536 клетки от съответната колона на таблицата в Excel. Това се нарича относително адресиране. Абсолютното адресиране се използва, ако тези резултати трябва да ги отнесем, например да ги умножим по някоя постоянна величина за всеки ред. Тогава в една клетка (например G1) пишем постоянната стойност, като във формулата в която участва ще се фиксират колоната и реда със знака $ (долар). Ако запишем $G$1 във формула, то при копиране по хоризонтала или вертикала този адрес винаги е $G$1 . Пример: въведете в три последователни реда цифри в по няколко клетки. Запишете в друга клетка извън сектора с попълнените клетки, текущият курс на еврото. Сега да изчислим сумите от клетките , като всяка сума умножим по курса за деня. В крайните десни клетки въведете формула за събиране на адресите с клетките с данни, като умножите сбора с клетката с курса на еврото, която ще приеме символа долар пред всеки знак от адреса си. . Така всички Получени сборове, ще се умножат с постоянната величина съдържаща се в клетката със символа на долар. Ако искате да изчислите процент, в клетката записвате знака равенство, след това цифрата на процента и задължително знака за процент. Когато се пишат формули добре е да се ползва малката цифрова клавиатура, особено за аритметичните действия.
Функции.
За въвеждане на функции ползвайте командата от меню Insert/Function. Например да въведем функцията за сумиране на поредица от числа, попълнени в определен диапазон от клетки. Първо, форматирайте клетките като зададете категория за данните, число. Въведете във форматираните клетки някакви числа. Фокусирайте се в следващата празна клетка, в която искате да се въведе функцията. Активирайте с Alt бутона menu Бар File. Надясно намерете меню Insert, Вмъкване. Със стрелка надолу потърсете Функции и дайте Enter. Ще се отвори диалог за Вмъкване на функция. С няколко Tab ще намерите List Box, списък с готови функции. Изберете със стрелка функцията SUM и натиснете Enter. Отваря се друг диалогов прозорец, наречен Аргументи за функцията, в случя SUM. Тук има edit полета , чийто брой зависи от функцията. В първото поле Number1, служебно са попълнени адресите от първата до крайната клетка на сектора с данни, които програмата ви предлага за сумиране . За да потвърдите този избор веднага може да натиснете Enter. Ако не ви харесва може да промените предложеният диапазон от клетки, като премахнете или добавите други. С Tab попадате на следващо поле Number2, където може да добавите друг адрес на клетка извън посоченият диапазон за сумиране. Когато сте готови, натиснете Enter. Диалоговият прозорец се затваря и фокуса се връща в клетката с резултата от сумирането. Забележка: диапазона от поредни клетки за сумиране, прилежащи на един и същ ред, се изписва само с първата и последната клетка поставени в скоби, със знака точка и запетая между тях. Сумата от клетки в една и съща колона се задава с първата и последната със знака многоточие между тях. Тази функция може да се зададе ръчно без менюто. Записва се в клетката, като първо се поставя знак равенство, след това латинско SUM, в скоби адреса на първата и последната клетка, между тях знака точка и запетая или многоточие.
Диаграма.
Въведените данни в електронната таблица на Excel, могат да се представят във графичен вид. За да създадем диаграма, е необходимо да се попълнят данни с определена зависимост в клетки, най-малко на два реда или колони. Примерно, в първата колона попълнете поредица от години, а в съответните клетки на втората стойностите на някакъв доход. Задачата на графиката ще бъде, да покаже нагледно промяната на дохода през годините. Активирайте с Alt бутон Файл менюто. Надясно потърсете Insert, меню Вмъкване. Със стрелка надолу намерете Диаграма, (Chart) и натиснете Enter. Ще се отвори Съветника за създаване на графична диаграма, който показва изпълнението на задачата в четири стъпки , в 4 отделни екрана. Първата стъпка е за избор на тип на графиката. В зависимост от характера на данните може да изберете подходяща форма за тяхното представяне. От списък със стрелките изберете типа на графиката, като стъпаловидни колони, вълнообразна линия, кръг със сектори и други. За всеки тип има кратко пояснение. След избора с Tab намерете бутона Next, Напред и натиснете Enter. На екрана се показва прозореца с втора стъпка. Тук трябва да се определи диапазона с адреса на клетките, чиито стойности ще се покажат в графиката. . С първият Tab попадате на полето с диапазона от клетките. Служебно програмата ви предлага диапазона от граничните адреси на клетки, в които са въведени данни. Ако желаете може да въведете друг диапазон. Следващият Tab води до радио бутони, с които ще се определи от колони или от редове да се ползват данните за осите на графиката. Ако са въведени данни в колони избирате колони и обратно, ако сте въвели данни по редове избирате радио бутона редове. Като сте готови намерете и натиснете бутона Напред. Отваря се екрана с трета стъпка. Тук може да зададете заглавие и други пояснителни текстове на графиката. Този диалогов прозорец има шест таба, които ще обходите с Ctrl+Tab. Като приключите с въвеждане на текстовата информация натиснете Напред. На екрана се появява последният прозорец със стъпка четири. В него трябва да определите къде да се покаже графиката. Имате две възможности показани в два радио бутона. Първата е да се покаже в нов Sheet, а втората в същият, който е на фокус в момента. Като направите своят избор намерете и натиснете бутона Finish, Готово. Графичната диаграма ще се появи на екрана. Екранният четец ще ви прочете зададените в нея данни.
Изготвил: Христо Шипанов
назад към страница 3
